Аз управлявам комуналните услуги на къщата и ги споделям с друг човек. Той ме моли да му предоставя номера на банковата си сметка, за да може да преведе парите си по моята сметка, когато плаща комуналните услуги.
Интересува ме дали е безопасно да предоставям номера на банковата си сметка?
Например, ако не се лъжа, при много онлайн плащания е необходим само номерът на сметката за да се изтеглят пари от нея.
По-безопасно ли е даването на номера на банковата сметка, отколкото връчването на чек на друго лице, тъй като върху него е отпечатан и номерът на сметката чека?
Технически не. В САЩ сигурността на банковите разписки е много малка. С маршрутния номер на банковата ви сметка е много лесно за хората да теглят средства без ваше разрешение. Друго нещо, което хората могат да правят, е да купуват неща онлайн с "трата на поискване". По същество той работи като номер на кредитна карта, при което се създава електронна версия на чек за закупуване на стоки. Обикновено няма изискване за парола, ПИН код или подпис.
Въпреки това той се отпечатва на всеки чек, който издавате, така че запазването му в тайна не е много практично. Бих се уверил, че се доверявате на всеки, на когото го давате, и наблюдавайте внимателно извлеченията от сметката си.
Важно нещо, което трябва да знаете, е, че маршрутният номер не е еднопосочна сделка. Ако дадете номера на някого, за да ви преведе пари, той може също толкова лесно да направи запор на сметката.
Мисля, че отговорът зависи много от това къде се намирате.
Смятам, че другият отговор обхваща Северна Америка.
За разлика от това, в (континентална) Европа посочването на номера на сметката и банката (IBAN и BIC) е (най-)разпространеният начин да се даде възможност на някого да ви изпрати пари.
Например в Германия, за да изтеглите пари, се нуждаете от много повече от номер на сметка и номер на банка:
За да "прехвърлите" пари към друга сметка (банков превод от вашата сметка към някой, който ви е дал номера на другата сметка + банковите номера), трябва или да подпишете на ръка определен формуляр, или (онлайн) са необходими определени идентификационни данни (напр. потребителско име & парола / ПИН + TAN). Т.е. за да ви измами, другият ще трябва да получи вашите онлайн идентификационни данни (за mTAN - и мобилния ви телефон, за chipTAN - генератор на TAN на вашата банка [easy] и банковата ви карта, за (i)TAN - вашия списък с TAN) или да фалшифицира подписа ви.
Съществуват и начини да позволите на някого да изтегли пари от сметката ви, вж. например директен дебит.
За целта подписвате, че на другата страна се разрешава да тегли определени суми пари (на определени дати). Това е или
между вас и другата страна (т.е. вашата банка не може да проверява и не отхвърля тегления, които не са разрешени). Другата страна обаче трябва да е подписала договор с банката си, че ще се опита да изтегли само парите, на които има правоƇ.
или вие да подпишете такъв договор с вашата банка (тогава тя наистина знае дали другата страна има право да тегли пари и вие можете да кажете на банката, че няма да'приемате повече тегления от XYZ).
В първия случай тегленето технически все още се нуждае от вашето одобрение. За да не се създава огромен риск от измама, отхвърлянето тук е наистина лесно: Ако кажете на банката си, че отхвърляте плащането,
Практическото правило е, че плащането се одобрява, ако не сте'отхвърлили в рамките на първите 6 седмици, след като банката е изпратила извлечението от сметката. С други думи, до 4 месеца и половина след изтеглянето (в случай че имате банка, която прави само тримесечни извлечения от сметките) този, който трябва да получи парите, не може да бъде наистина сигурен, че действително разполага с парите.
Мисля (но не съм напълно сигурен, може би някой друг може да коментира/допълни), че тези две възможности се използват и при плащанията с дебитни карти (EC/Maestro card - те са много по-разпространени тук, отколкото реалните плащания с кредитни карти).
-- край на конкретния пример за Германия --